гъбарка

Речник на българския език

1. гъба̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. гъба̀рки, ж. Жена гъбар.

Грешни изписвания (3)

  • габарка
  • габаркъ
  • гъбаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъ-бар-ка
членувано гъ-бар-ка-та
мн.ч. гъ-бар-ки
членувано гъ-бар-ки-те
звателна форма гъ-бар-ке

2. гъбарка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гъбарка е производна форма на гъбаркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. гъбарка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гъбарка е производна форма на гъбаркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. гъбарка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гъбарка е производна форма на гъбаркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).