гурел

Речник на българския език

гу̀рел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гу̀рели, (два) гу̀рела, м. Засъхнала по клепките слизеста секреция.

Грешни изписвания (1)

  • гурил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-рел
непълен член гу-ре-ла
пълен член гу-ре-лът
мн.ч. гу-ре-ли
членувано гу-ре-ли-те
бройна форма гу-ре-ла
звателна форма —

Връзки