гумно

Речник на българския език

гу̀мно — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. гу̀мна, ср. Диал. Харман.

Грешни изписвания (1)

  • гумну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гум-но
членувано гум-но-то
мн.ч. гум-на
членувано гум-на-та

Връзки