гума

Речник на българския език

гу̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гу̀ми, ж.
1. Само ед. Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук.
2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство. Гумите на колата са износени.
3. Късче от обработен каучук за изтриване на нещо написано с молив или мастило.
прил. гу̀мен, гу̀мена, гу̀мено, мн. гу̀мени (в 1 знач.). Гумена топка. Гумена шапка. Гумени ботуши. Гумени подметки.

Грешни изписвания (1)

  • гумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-ма
членувано гу-ма-та
мн.ч. гу-ми
членувано гу-ми-те
звателна форма