губернатор

Речник на българския език

губерна̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. губерна̀тори, м.
1. Управител на колония.
2. ист. Управител на губерния в царска Русия.

Грешни изписвания (7)

  • гобернатор
  • гобернатур
  • гобирнатор
  • гобирнатур
  • губернатур
  • губирнатор
  • губирнатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-бер-на-тор
непълен член гу-бер-на-то-ра
пълен член гу-бер-на-то-рът
мн.ч. гу-бер-на-то-ри
членувано гу-бер-на-то-ри-те
бройна форма гу-бер-на-то-ри
звателна форма гу-бер-на-то-ре