грънчарство

Речник на българския език

грънча̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Занятие, поминък на грънчар.

Грешни изписвания (7)

  • гарнчарство
  • гарнчарству
  • гранчарство
  • гранчарству
  • грънчарству
  • гърнчарство
  • гърнчарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грън-чар-с-т-во
членувано грън-чар-с-т-во-то
мн.ч. грън-чар-с-т-ва
членувано грън-чар-с-т-ва-та