грухтене

Речник на българския език

грухтѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • грохтене
  • грохтени
  • грухтени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грух-те-не
членувано грух-те-не-то
мн.ч. грух-те-ния
членувано грух-те-ни-я-та