громолене

Речник на българския език

громолене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гро-мо-ле-не
членувано гро-мо-ле-не-то
мн.ч. гро-мо-ле-ния
членувано гро-мо-ле-ни-я-та