грозник

Речник на българския език

грознѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. грознѝци, м. Пренебр. Грозен човек.

Грешни изписвания (1)

  • грузник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гроз-ник
непълен член гроз-ни-ка
пълен член гроз-ни-кът
мн.ч. гроз-ни-ци
членувано гроз-ни-ци-те
бройна форма гроз-ни-ци
звателна форма гроз-ни-ко