гроздоберач

Речник на българския език

гроздобера̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. гроздобера̀чи, м. Човек, който участва в брането на грозде през гроздобер.

Грешни изписвания (7)

  • гроздобирач
  • гроздуберач
  • гроздубирач
  • груздоберач
  • груздобирач
  • груздуберач
  • груздубирач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гроз-до-бе-рач
непълен член гроз-до-бе-ра-ча
пълен член гроз-до-бе-ра-чът
мн.ч. гроз-до-бе-ра-чи
членувано гроз-до-бе-ра-чи-те
бройна форма гроз-до-бе-ра-чи
звателна форма гроз-до-бе-ра-чо