гребало

Речник на българския език

1. гребало съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гре-ба-ло
членувано гре-ба-ло-то
мн.ч. гре-ба-ла
членувано гре-ба-ла-та

2. гребало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гребало е производна форма на греба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гребало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гребало е производна форма на греба (мин. деят. св. прич. ср. р.).