градинарство

Речник на българския език

градина̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Занятие, поминък на градинар. Занимавам се с градинарство.

Грешни изписвания (7)

  • граденарство
  • граденарству
  • градинарству
  • гръденарство
  • гръденарству
  • гръдинарство
  • гръдинарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-ди-нар-с-т-во
членувано гра-ди-нар-с-т-во-то
мн.ч. гра-ди-нар-с-т-ва
членувано гра-ди-нар-с-т-ва-та