гравита̀ция — съществително име, женски род (тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец. Във физиката — всеобщо свойство на материалните тела да се привличат взаимно.
прил. гравитацио̀нен, гравитацио̀нна, гравитацио̀нно, мн. гравитацио̀нни.
прил. гравитацио̀нен, гравитацио̀нна, гравитацио̀нно, мн. гравитацио̀нни.
Грешни изписвания (23)
- граветацеа
- граветацеъ
- граветацея
- граветациа
- граветациъ
- граветация
- гравитацеа
- гравитацеъ
- гравитацея
- гравитациа
- гравитациъ
- гръветацеа
- гръветацеъ
- гръветацея
- гръветациа
- гръветациъ
- гръветация
- гръвитацеа
- гръвитацеъ
- гръвитацея
- гръвитациа
- гръвитациъ
- гръвитация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | гра-ви-та-ция | |
---|---|---|
членувано | гра-ви-та-ци-я-та | |
мн.ч. | гра-ви-та-ции | |
членувано | гра-ви-та-ци-и-те | |
звателна форма | — |