гравитация

Речник на българския език

гравита̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Във физиката — всеобщо свойство на материалните тела да се привличат взаимно.
прил. гравитацио̀нен, гравитацио̀нна, гравитацио̀нно, мн. гравитацио̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • граветацеа
  • граветацеъ
  • граветацея
  • граветациа
  • граветациъ
  • граветация
  • гравитацеа
  • гравитацеъ
  • гравитацея
  • гравитациа
  • гравитациъ
  • гръветацеа
  • гръветацеъ
  • гръветацея
  • гръветациа
  • гръветациъ
  • гръветация
  • гръвитацеа
  • гръвитацеъ
  • гръвитацея
  • гръвитациа
  • гръвитациъ
  • гръвитация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-ви-та-ция
членувано гра-ви-та-ци-я-та
мн.ч. гра-ви-та-ции
членувано гра-ви-та-ци-и-те
звателна форма