грабене

Речник на българския език

гра̀бене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. гра̀бя

Грешни изписвания (3)

  • грабени
  • грабине
  • грабини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-бе-не
членувано гра-бе-не-то
мн.ч. гра-бе-ния
членувано гра-бе-ни-я-та