готин

Речник на българския език

го̀тин прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

го̀тина, го̀тино, мн. го̀тини, прил. Жарг. Хубав, приятен.

Грешни изписвания (1)

  • готен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-тин
непълен член го-ти-ния
пълен член го-ти-ни-ят
ж. р. го-ти-на
членувано го-ти-на-та
ср. р. го-ти-но
членувано го-ти-но-то
мн. ч. го-ти-ни
членувано го-ти-ни-те