готвене

Речник на българския език

го̀твене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. го̀твя

Грешни изписвания (3)

  • готвени
  • готвине
  • готвини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гот-ве-не
членувано гот-ве-не-то
мн.ч. гот-ве-ния
членувано гот-ве-ни-я-та