горчило

Речник на българския език

горчѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. горчила̀, ср. Название на всяко нещо, което има горчив вкус. Такива горчила не мога да пия.

Грешни изписвания (3)

  • горчилу
  • гурчило
  • гурчилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гор-чи-ло
членувано гор-чи-ло-то
мн.ч. гор-чи-ла
членувано гор-чи-ла-та