горнило

Речник на българския език

горнѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. горнѝла, ср.
1. Грънчарска или рударска пещ.
2. Прен. Само ед. Изпитания, преживявания, мъки. В горнилото на войната.

Грешни изписвания (3)

  • горнилу
  • гурнило
  • гурнилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гор-ни-ло
членувано гор-ни-ло-то
мн.ч. гор-ни-ла
членувано гор-ни-ла-та