горим

Речник на българския език

1. горѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • гурим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-рим
непълен член го-ри-мия
пълен член го-ри-ми-ят
ж. р. го-ри-ма
членувано го-ри-ма-та
ср. р. го-ри-мо
членувано го-ри-мо-то
мн. ч. го-ри-ми
членувано го-ри-ми-те

2. горим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

горим е производна форма на горя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

3. горим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

горим е производна форма на горя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).