гонач

Речник на българския език

гонач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-нач
непълен член го-на-ча
пълен член го-на-чът
мн.ч. го-на-чи
членувано го-на-чи-те
бройна форма го-на-чи
звателна форма го-на-чо