гнус

Речник на българския език

гнус — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

м. и ж., неизм.
• Гнус ме е. — Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гнус
непълен член гну-са
пълен член гну-сът
мн.ч. гну-со-ве
членувано гну-со-ве-те
бройна форма гну-са
звателна форма —

Връзки