глухар

Речник на българския език

1. глуха̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. глуха̀ри, (два) глуха̀ра, м. Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект.

Грешни изписвания (1)

  • глохар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-хар
непълен член глу-ха-ра
пълен член глу-ха-рът
мн.ч. глу-ха-ри
членувано глу-ха-ри-те
бройна форма глу-ха-ра
звателна форма

2. глуха̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мн. глуха̀ри, (два) глуха̀ра, м. Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект.

Грешни изписвания (1)

  • глохар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-хар
непълен член глу-ха-ря
пълен член глу-ха-рят
мн.ч. глу-ха-ри
членувано глу-ха-ри-те
бройна форма глу-ха-ри
звателна форма глу-ха-рю

3. Глуха̀р географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Глохар