глоба

Речник на българския език

гло̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гло̀би, ж. Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред. Плащам глоба.

Грешни изписвания (1)

  • глобъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гло-ба
членувано гло-ба-та
мн.ч. гло-би
членувано гло-би-те
звателна форма