гледец

Речник на българския език

гледѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. гледцѝ, (два) гледѐца, м.
1. Зеница на око.
2. Кръгчето на окото около зеницата; ирис.

Грешни изписвания (1)

  • глидец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гле-дец
непълен член гле-де-ца
пълен член гле-де-цът
мн.ч. глед-ци
членувано глед-ци-те
бройна форма гле-де-ца
звателна форма