гласоподавател

Речник на българския език

гласоподава̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

гласоподава̀телят, гласоподава̀теля, мн. гласоподава̀тели, м. Лице, което има право да гласува с избирателна бюлетина и когато упражнява това си право; избирател.

Грешни изписвания (31)

  • гласоподаватил
  • гласоподъвател
  • гласоподъватил
  • гласопудавател
  • гласопудаватил
  • гласопудъвател
  • гласопудъватил
  • гласуподавател
  • гласуподаватил
  • гласуподъвател
  • гласуподъватил
  • гласупудавател
  • гласупудаватил
  • гласупудъвател
  • гласупудъватил
  • глъсоподавател
  • глъсоподаватил
  • глъсоподъвател
  • глъсоподъватил
  • глъсопудавател
  • глъсопудаватил
  • глъсопудъвател
  • глъсопудъватил
  • глъсуподавател
  • глъсуподаватил
  • глъсуподъвател
  • глъсуподъватил
  • глъсупудавател
  • глъсупудаватил
  • глъсупудъвател
  • глъсупудъватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-со-по-да-ва-тел
непълен член гла-со-по-да-ва-те-ля
пълен член гла-со-по-да-ва-те-лят
мн.ч. гла-со-по-да-ва-те-ли
членувано гла-со-по-да-ва-те-ли-те
бройна форма гла-со-по-да-ва-те-ли
звателна форма гла-со-по-да-ва-те-лю