гладница

Речник на българския език

гладнѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гладнѝци, ж. Жена или женско животно гладник.

Грешни изписвания (3)

  • гладницъ
  • глъдница
  • глъдницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глад-ни-ца
членувано глад-ни-ца-та
мн.ч. глад-ни-ци
членувано глад-ни-ци-те
звателна форма