глагол

Речник на българския език

глаго̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. глаго̀ли, (два) глаго̀ла, м. Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет.
прил. глаго̀лен, глаго̀лна, глаго̀лно, мн. глаго̀лни. Глаголна форма.

Грешни изписвания (1)

  • глъгол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-гол
непълен член гла-го-ла
пълен член гла-го-лът
мн.ч. гла-го-ли
членувано гла-го-ли-те
бройна форма гла-го-ла
звателна форма