гето

Речник на българския език

гѐто — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. гета̀, ср.
1. Градски квартал, населен с непривилегирован социален слой или с хора, дискриминирани по расов или религиозен принцип. Циганско гето.
2. Пренебр. Неблагоустроен краен градски квартал.

Грешни изписвания (1)

  • гету

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-то
членувано ге-то-то
мн.ч. ге-та
членувано ге-та-та

Връзки