геронтология

Речник на българския език

геронтоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от медицината за промените в строежа и функциите на човешкия организъм в старческа възраст.

Грешни изписвания (47)

  • геронтологеа
  • геронтологеъ
  • геронтологея
  • геронтологиа
  • геронтологиъ
  • геронтулогеа
  • геронтулогеъ
  • геронтулогея
  • геронтулогиа
  • геронтулогиъ
  • геронтулогия
  • герунтологеа
  • герунтологеъ
  • герунтологея
  • герунтологиа
  • герунтологиъ
  • герунтология
  • герунтулогеа
  • герунтулогеъ
  • герунтулогея
  • герунтулогиа
  • герунтулогиъ
  • герунтулогия
  • гиронтологеа
  • гиронтологеъ
  • гиронтологея
  • гиронтологиа
  • гиронтологиъ
  • гиронтология
  • гиронтулогеа
  • гиронтулогеъ
  • гиронтулогея
  • гиронтулогиа
  • гиронтулогиъ
  • гиронтулогия
  • гирунтологеа
  • гирунтологеъ
  • гирунтологея
  • гирунтологиа
  • гирунтологиъ
  • гирунтология
  • гирунтулогеа
  • гирунтулогеъ
  • гирунтулогея
  • гирунтулогиа
  • гирунтулогиъ
  • гирунтулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-рон-то-ло-гия
членувано ге-рон-то-ло-ги-я-та
мн.ч. ге-рон-то-ло-гии
членувано ге-рон-то-ло-ги-и-те
звателна форма