география

Речник на българския език

геогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука, която изучава повърхността на Земята с нейните природни условия, териториалното разпределение на населението и живите организми, човешката дейност и икономическите ресурси.
прил. географѝчен, географѝчна, географѝчно, мн. географѝчни.
прил. географѝчески, географѝческа, географѝческо, мн. географѝчески.
прил. геогра̀фски, геогра̀фска, геогра̀фско, мн. геогра̀фски. Географски атлас. Географско положение. Географска карта.

Грешни изписвания (23)

  • географеа
  • географеъ
  • географея
  • географиа
  • географиъ
  • геуграфеа
  • геуграфеъ
  • геуграфея
  • геуграфиа
  • геуграфиъ
  • геуграфия
  • гиографеа
  • гиографеъ
  • гиографея
  • гиографиа
  • гиографиъ
  • гиография
  • гиуграфеа
  • гиуграфеъ
  • гиуграфея
  • гиуграфиа
  • гиуграфиъ
  • гиуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-ог-ра-фия
членувано ге-ог-ра-фи-я-та
мн.ч. ге-ог-ра-фии
членувано ге-ог-ра-фи-и-те
звателна форма