гег

Речник на българския език

гег — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гѐгът, гѐга, мн. гѐгове, (два) гѐга, м. Трик, чиято цел е да предизвика комичен ефект.

Грешни изписвания (1)

  • гек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гег
непълен член ге-га
пълен член ге-гът
мн.ч. ге-го-ве
членувано ге-го-ве-те
бройна форма ге-га
звателна форма —

Връзки