гайка

Речник на българския език

га̀йка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. га̀йки, ж.
1. Метална пластинка със спирално нарязан отвор в средата, с която се затяга винт или болт.
2. Малка халка на дреха, в която се вкарва колан, за да го държи.
прил. га̀ечен, га̀ечна, га̀ечно, мн. га̀ечни (в 1 знач.).
• Гаечен ключ. — Инструмент за завиване и отвиване на гайки.

Грешни изписвания (1)

  • гайкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гай-ка
членувано гай-ка-та
мн.ч. гай-ки
членувано гай-ки-те
звателна форма —

Връзки