газификация

Речник на българския език

газифика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Получаване на газово гориво от твърдо или течно гориво; добиване на газ 2 . 2. Снабдяване с инсталации и съоръжения за използване на газ 2 за битови и/или производствени нужди.

Грешни изписвания (47)

  • газефекацеа
  • газефекацеъ
  • газефекацея
  • газефекациа
  • газефекациъ
  • газефекация
  • газефикацеа
  • газефикацеъ
  • газефикацея
  • газефикациа
  • газефикациъ
  • газефикация
  • газифекацеа
  • газифекацеъ
  • газифекацея
  • газифекациа
  • газифекациъ
  • газифекация
  • газификацеа
  • газификацеъ
  • газификацея
  • газификациа
  • газификациъ
  • гъзефекацеа
  • гъзефекацеъ
  • гъзефекацея
  • гъзефекациа
  • гъзефекациъ
  • гъзефекация
  • гъзефикацеа
  • гъзефикацеъ
  • гъзефикацея
  • гъзефикациа
  • гъзефикациъ
  • гъзефикация
  • гъзифекацеа
  • гъзифекацеъ
  • гъзифекацея
  • гъзифекациа
  • гъзифекациъ
  • гъзифекация
  • гъзификацеа
  • гъзификацеъ
  • гъзификацея
  • гъзификациа
  • гъзификациъ
  • гъзификация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-зи-фи-ка-ция
членувано га-зи-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. га-зи-фи-ка-ции
членувано га-зи-фи-ка-ци-и-те
звателна форма