върховизъм

Речник на българския език

върховизъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-хо-ви-зъм
непълен член вър-хо-виз-ма
пълен член вър-хо-виз-мът
мн.ч. вър-хо-виз-ми
членувано вър-хо-виз-ми-те
бройна форма вър-хо-ви-зъ-ма
звателна форма