въоръжаване

Речник на българския език

въоръжаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-о-ръ-жа-ва-не
членувано въ-о-ръ-жа-ва-не-то
мн.ч. въ-о-ръ-жа-ва-ния
членувано въ-о-ръ-жа-ва-ни-я-та