вълчи

Речник на българския език

1. въ̀лчи — прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

въ̀лча, въ̀лче и въ̀лчо, мн. въ̀лчи, прил.
1. Който се отнася до вълк.
2. Прен. Хищен, безогледен.

Грешни изписвания (1)

  • вълче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въл-чи
непълен член въл-чия
пълен член въл-чи-ят
ж. р. въл-ча
членувано въл-ча-та
ср. р. въл-чо
членувано въл-чо-то
мн. ч. въл-чи
членувано въл-чи-те

2. въ̀лчи — прилагателно име (тип 87) редактиране

Значение

въ̀лча, въ̀лче и въ̀лчо, мн. въ̀лчи, прил.
1. Който се отнася до вълк.
2. Прен. Хищен, безогледен.

Грешни изписвания (1)

  • вълче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въл-чи
непълен член въл-чия
пълен член въл-чи-ят
ж. р. въл-ча
членувано въл-ча-та
ср. р. въл-че
членувано въл-че-то
мн. ч. въл-чи
членувано въл-чи-те

3. Въ̀лчи — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Вълче

Връзки