възхваляне

Речник на българския език

възхваляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • възфалъне
  • възфаляне
  • възхвалъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-х-ва-ля-не
членувано въз-х-ва-ля-не-то
мн.ч. въз-х-ва-ля-ния
членувано въз-х-ва-ля-ни-я-та