възтесен

Речник на българския език

въ̀зтѐсен прилагателно име (тип 84) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възтесин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-те-сен
непълен член въз-тес-ния
пълен член въз-тес-ни-ят
ж. р. въз-тяс-на
членувано въз-тяс-на-та
ср. р. въз-тяс-но
членувано въз-тяс-но-то
мн. ч. въз-тес-ни
членувано въз-тес-ни-те