възпроизведа

Речник на българския език

възпроизведа̀ преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

възпроизведѐш, мин. св. възпроизвѐдох, мин. прич. възпроизвѐл, св.вж. възпроизвеждам.

Грешни изписвания (31)

  • вазпроезведа
  • вазпроезведъ
  • вазпроезвида
  • вазпроезвидъ
  • вазпроизведа
  • вазпроизведъ
  • вазпроизвида
  • вазпроизвидъ
  • вазпруезведа
  • вазпруезведъ
  • вазпруезвида
  • вазпруезвидъ
  • вазпруизведа
  • вазпруизведъ
  • вазпруизвида
  • вазпруизвидъ
  • възпроезведа
  • възпроезведъ
  • възпроезвида
  • възпроезвидъ
  • възпроизведъ
  • възпроизвида
  • възпроизвидъ
  • възпруезведа
  • възпруезведъ
  • възпруезвида
  • възпруезвидъ
  • възпруизведа
  • възпруизведъ
  • възпруизвида
  • възпруизвидъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ро-из-ве-да въз-п-ро-из-ве-дем
2 лице въз-п-ро-из-ве-деш въз-п-ро-из-ве-де-те
3 лице въз-п-ро-из-ве-де въз-п-ро-из-ве-дат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ро-из-ве-дох въз-п-ро-из-ве-дох-ме
2 лице въз-п-ро-из-ве-де въз-п-ро-из-ве-дох-те
3 лице въз-п-ро-из-ве-де въз-п-ро-из-ве-до-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ро-из-ве-дях въз-п-ро-из-ве-дях-ме
2 лице въз-п-ро-из-ве-де-ше въз-п-ро-из-ве-дях-те
3 лице въз-п-ро-из-ве-де-ше въз-п-ро-из-ве-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпроизвел съм възпроизвела съм възпроизвело съм възпроизвели сме
2 лице възпроизвел си възпроизвела си възпроизвело си възпроизвели сте
3 лице възпроизвел е възпроизвела е възпроизвело е възпроизвели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпроизвел бях възпроизвела бях възпроизвело бяхме възпроизвели
2 лице беше възпроизвел беше възпроизвела беше възпроизвело бяхте възпроизвели
3 лице беше възпроизвел беше възпроизвела беше възпроизвело бяха възпроизвели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възпроизведа ще възпроизведем
2 лице ще възпроизведеш ще възпроизведете
3 лице ще възпроизведе ще възпроизведат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпроизвел ще съм възпроизвела ще съм възпроизвело ще сме възпроизвели
2 лице ще си възпроизвел ще си възпроизвела ще си възпроизвело ще сте възпроизвели
3 лице ще е възпроизвел ще е възпроизвела ще е възпроизвело ще са възпроизвели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възпроизведа щяхме да възпроизведем
2 лице щеше да възпроизведеш щяхте да възпроизведете
3 лице щеше да възпроизведе щяха да възпроизведат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпроизвел щях да съм възпроизвела щях да съм възпроизвело щяхме да сме възпроизвели
2 лице щеше да си възпроизвел щеше да си възпроизвела щеше да си възпроизвело щяхте да сте възпроизвели
3 лице щеше да е възпроизвел щеше да е възпроизвела щеше да е възпроизвело щяха да са възпроизвели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпроизведял съм възпроизведяла съм възпроизведяло съм възпроизведели сме
2 лице възпроизведял си възпроизведяла си възпроизведяло си възпроизведели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпроизвел съм възпроизвела съм възпроизвело съм възпроизвели сме
2 лице възпроизвел си възпроизвела си възпроизвело си възпроизвели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпроизвел била съм възпроизвела било съм възпроизвело били сме възпроизвели
2 лице бил си възпроизвел била си възпроизвела било си възпроизвело били сте възпроизвели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпроизведа щяла съм да възпроизведа щяло съм да възпроизведа щели сме да възпроизведем
2 лице щял си да възпроизведеш щяла си да възпроизведеш щяло си да възпроизведеш щели сте да възпроизведете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпроизвел щяла съм да съм възпроизвела щяло съм да съм възпроизвело щели сме да сме възпроизвели
2 лице щял си да си възпроизвел щяла си да си възпроизвела щяло си да си възпроизвело щели сте да сте възпроизвели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпроизвел бих възпроизвела бих възпроизвело бихме възпроизвели
2 лице би възпроизвел би възпроизвела би възпроизвело бихте възпроизвели
3 лице би възпроизвел би възпроизвела би възпроизвело биха възпроизвели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-п-ро-из-ве-ди въз-п-ро-из-ве-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ро-из-ве-ден
непълен член въз-п-ро-из-ве-де-ния
пълен член въз-п-ро-из-ве-де-ни-ят
женски род въз-п-ро-из-ве-де-на
членувано въз-п-ро-из-ве-де-на-та
среден род въз-п-ро-из-ве-де-но
членувано въз-п-ро-из-ве-де-но-то
множествено число въз-п-ро-из-ве-де-ни
членувано въз-п-ро-из-ве-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ро-из-вел
непълен член въз-п-ро-из-ве-лия
пълен член въз-п-ро-из-ве-ли-ят
женски род въз-п-ро-из-ве-ла
членувано въз-п-ро-из-ве-ла-та
среден род въз-п-ро-из-ве-ло
членувано въз-п-ро-из-ве-ло-то
множествено число въз-п-ро-из-ве-ли
членувано въз-п-ро-из-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ро-из-ве-дял
женски род въз-п-ро-из-ве-дя-ла
среден род въз-п-ро-из-ве-дя-ло
множествено число въз-п-ро-из-ве-де-ли