възпрепятстване

Речник на българския език

възпрепятстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възпрепътстване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-п-ре-пят-с-тва-не
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-не-то
мн.ч. въз-п-ре-пят-с-тва-ния
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-ни-я-та