възпрепятствам

Речник на българския език

възпрепя̀тствам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възпрепя̀тстваш, несв. и св.; Кого, какво. Преча, попречвам, спъвам. Това възпрепятства развитието на растенията. Бях възпрепятстван.

Грешни изписвания (7)

  • вазпрепятствам
  • вазпрепятствъм
  • вазприпятствам
  • вазприпятствъм
  • възпрепятствъм
  • възприпятствам
  • възприпятствъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ре-пят-с-твам въз-п-ре-пят-с-тва-ме
2 лице въз-п-ре-пят-с-тваш въз-п-ре-пят-с-тва-те
3 лице въз-п-ре-пят-с-тва въз-п-ре-пят-с-тват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ре-пят-с-твах въз-п-ре-пят-с-твах-ме
2 лице въз-п-ре-пят-с-тва въз-п-ре-пят-с-твах-те
3 лице въз-п-ре-пят-с-тва въз-п-ре-пят-с-тва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ре-пят-с-твах въз-п-ре-пят-с-твах-ме
2 лице въз-п-ре-пят-с-тва-ше въз-п-ре-пят-с-твах-те
3 лице въз-п-ре-пят-с-тва-ше въз-п-ре-пят-с-тва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпрепятствал съм възпрепятствала съм възпрепятствало съм възпрепятствали сме
2 лице възпрепятствал си възпрепятствала си възпрепятствало си възпрепятствали сте
3 лице възпрепятствал е възпрепятствала е възпрепятствало е възпрепятствали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпрепятствал бях възпрепятствала бях възпрепятствало бяхме възпрепятствали
2 лице беше възпрепятствал беше възпрепятствала беше възпрепятствало бяхте възпрепятствали
3 лице беше възпрепятствал беше възпрепятствала беше възпрепятствало бяха възпрепятствали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възпрепятствам ще възпрепятстваме
2 лице ще възпрепятстваш ще възпрепятствате
3 лице ще възпрепятства ще възпрепятстват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпрепятствал ще съм възпрепятствала ще съм възпрепятствало ще сме възпрепятствали
2 лице ще си възпрепятствал ще си възпрепятствала ще си възпрепятствало ще сте възпрепятствали
3 лице ще е възпрепятствал ще е възпрепятствала ще е възпрепятствало ще са възпрепятствали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възпрепятствам щяхме да възпрепятстваме
2 лице щеше да възпрепятстваш щяхте да възпрепятствате
3 лице щеше да възпрепятства щяха да възпрепятстват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпрепятствал щях да съм възпрепятствала щях да съм възпрепятствало щяхме да сме възпрепятствали
2 лице щеше да си възпрепятствал щеше да си възпрепятствала щеше да си възпрепятствало щяхте да сте възпрепятствали
3 лице щеше да е възпрепятствал щеше да е възпрепятствала щеше да е възпрепятствало щяха да са възпрепятствали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпрепятствал съм възпрепятствала съм възпрепятствало съм възпрепятствали сме
2 лице възпрепятствал си възпрепятствала си възпрепятствало си възпрепятствали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпрепятствал съм възпрепятствала съм възпрепятствало съм възпрепятствали сме
2 лице възпрепятствал си възпрепятствала си възпрепятствало си възпрепятствали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпрепятствал била съм възпрепятствала било съм възпрепятствало били сме възпрепятствали
2 лице бил си възпрепятствал била си възпрепятствала било си възпрепятствало били сте възпрепятствали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпрепятствам щяла съм да възпрепятствам щяло съм да възпрепятствам щели сме да възпрепятстваме
2 лице щял си да възпрепятстваш щяла си да възпрепятстваш щяло си да възпрепятстваш щели сте да възпрепятствате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпрепятствал щяла съм да съм възпрепятствала щяло съм да съм възпрепятствало щели сме да сме възпрепятствали
2 лице щял си да си възпрепятствал щяла си да си възпрепятствала щяло си да си възпрепятствало щели сте да сте възпрепятствали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпрепятствал бих възпрепятствала бих възпрепятствало бихме възпрепятствали
2 лице би възпрепятствал би възпрепятствала би възпрепятствало бихте възпрепятствали
3 лице би възпрепятствал би възпрепятствала би възпрепятствало биха възпрепятствали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-п-ре-пят-с-твай въз-п-ре-пят-с-твай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ре-пят-с-тван
непълен член въз-п-ре-пят-с-тва-ния
пълен член въз-п-ре-пят-с-тва-ни-ят
женски род въз-п-ре-пят-с-тва-на
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-на-та
среден род въз-п-ре-пят-с-тва-но
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-но-то
множествено число въз-п-ре-пят-с-тва-ни
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ре-пят-с-твал
непълен член въз-п-ре-пят-с-тва-лия
пълен член въз-п-ре-пят-с-тва-ли-ят
женски род въз-п-ре-пят-с-тва-ла
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-ла-та
среден род въз-п-ре-пят-с-тва-ло
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-ло-то
множествено число въз-п-ре-пят-с-тва-ли
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ре-пят-с-твал
женски род въз-п-ре-пят-с-тва-ла
среден род въз-п-ре-пят-с-тва-ло
множествено число въз-п-ре-пят-с-тва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ре-пят-с-тващ
непълен член въз-п-ре-пят-с-тва-щия
пълен член въз-п-ре-пят-с-тва-щи-ят
женски род въз-п-ре-пят-с-тва-ща
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-ща-та
среден род въз-п-ре-пят-с-тва-що
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-що-то
множествено число въз-п-ре-пят-с-тва-щи
членувано въз-п-ре-пят-с-тва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-п-ре-пят-с-твай-ки