възложител

Речник на българския език

възложител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ло-жи-тел
непълен член въз-ло-жи-те-ля
пълен член въз-ло-жи-те-лят
мн.ч. въз-ло-жи-те-ли
членувано въз-ло-жи-те-ли-те
бройна форма въз-ло-жи-те-ли
звателна форма въз-ло-жи-те-лю