възловат

Речник на българския език

възловат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-ло-ват
непълен член въз-ло-ва-тия
пълен член въз-ло-ва-ти-ят
ж. р. въз-ло-ва-та
членувано въз-ло-ва-та-та
ср. р. въз-ло-ва-то
членувано въз-ло-ва-то-то
мн. ч. въз-ло-ва-ти
членувано въз-ло-ва-ти-те