възлагане

Речник на българския език

възлагане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ла-га-не
членувано въз-ла-га-не-то
мн.ч. въз-ла-га-ния
членувано въз-ла-га-ни-я-та