възжелавам

Речник на българския език

възжела̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възжела̀ваш, несв. и възжела̀я, св.; Кого, какво. Пожелавам, желая силно.

Грешни изписвания (7)

  • вазжелавам
  • вазжелавъм
  • вазжилавам
  • вазжилавъм
  • възжелавъм
  • възжилавам
  • възжилавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-же-ла-вам въз-же-ла-ва-ме
2 лице въз-же-ла-ваш въз-же-ла-ва-те
3 лице въз-же-ла-ва въз-же-ла-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-же-ла-вах въз-же-ла-вах-ме
2 лице въз-же-ла-ва въз-же-ла-вах-те
3 лице въз-же-ла-ва въз-же-ла-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-же-ла-вах въз-же-ла-вах-ме
2 лице въз-же-ла-ва-ше въз-же-ла-вах-те
3 лице въз-же-ла-ва-ше въз-же-ла-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възжелавал съм възжелавала съм възжелавало съм възжелавали сме
2 лице възжелавал си възжелавала си възжелавало си възжелавали сте
3 лице възжелавал е възжелавала е възжелавало е възжелавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възжелавал бях възжелавала бях възжелавало бяхме възжелавали
2 лице беше възжелавал беше възжелавала беше възжелавало бяхте възжелавали
3 лице беше възжелавал беше възжелавала беше възжелавало бяха възжелавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възжелавам ще възжелаваме
2 лице ще възжелаваш ще възжелавате
3 лице ще възжелава ще възжелават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възжелавал ще съм възжелавала ще съм възжелавало ще сме възжелавали
2 лице ще си възжелавал ще си възжелавала ще си възжелавало ще сте възжелавали
3 лице ще е възжелавал ще е възжелавала ще е възжелавало ще са възжелавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възжелавам щяхме да възжелаваме
2 лице щеше да възжелаваш щяхте да възжелавате
3 лице щеше да възжелава щяха да възжелават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възжелавал щях да съм възжелавала щях да съм възжелавало щяхме да сме възжелавали
2 лице щеше да си възжелавал щеше да си възжелавала щеше да си възжелавало щяхте да сте възжелавали
3 лице щеше да е възжелавал щеше да е възжелавала щеше да е възжелавало щяха да са възжелавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възжелавал съм възжелавала съм възжелавало съм възжелавали сме
2 лице възжелавал си възжелавала си възжелавало си възжелавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възжелавал съм възжелавала съм възжелавало съм възжелавали сме
2 лице възжелавал си възжелавала си възжелавало си възжелавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възжелавал била съм възжелавала било съм възжелавало били сме възжелавали
2 лице бил си възжелавал била си възжелавала било си възжелавало били сте възжелавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възжелавам щяла съм да възжелавам щяло съм да възжелавам щели сме да възжелаваме
2 лице щял си да възжелаваш щяла си да възжелаваш щяло си да възжелаваш щели сте да възжелавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възжелавал щяла съм да съм възжелавала щяло съм да съм възжелавало щели сме да сме възжелавали
2 лице щял си да си възжелавал щяла си да си възжелавала щяло си да си възжелавало щели сте да сте възжелавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възжелавал бих възжелавала бих възжелавало бихме възжелавали
2 лице би възжелавал би възжелавала би възжелавало бихте възжелавали
3 лице би възжелавал би възжелавала би възжелавало биха възжелавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-же-ла-вай въз-же-ла-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-же-ла-ван
непълен член въз-же-ла-ва-ния
пълен член въз-же-ла-ва-ни-ят
женски род въз-же-ла-ва-на
членувано въз-же-ла-ва-на-та
среден род въз-же-ла-ва-но
членувано въз-же-ла-ва-но-то
множествено число въз-же-ла-ва-ни
членувано въз-же-ла-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-же-ла-вал
непълен член въз-же-ла-ва-лия
пълен член въз-же-ла-ва-ли-ят
женски род въз-же-ла-ва-ла
членувано въз-же-ла-ва-ла-та
среден род въз-же-ла-ва-ло
членувано въз-же-ла-ва-ло-то
множествено число въз-же-ла-ва-ли
членувано въз-же-ла-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-же-ла-вал
женски род въз-же-ла-ва-ла
среден род въз-же-ла-ва-ло
множествено число въз-же-ла-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-же-ла-ващ
непълен член въз-же-ла-ва-щия
пълен член въз-же-ла-ва-щи-ят
женски род въз-же-ла-ва-ща
членувано въз-же-ла-ва-ща-та
среден род въз-же-ла-ва-що
членувано въз-же-ла-ва-що-то
множествено число въз-же-ла-ва-щи
членувано въз-же-ла-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-же-ла-вай-ки