възбунтуване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-бун-ту-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | въз-бун-ту-ва-не-то | |
| мн.ч. | въз-бун-ту-ва-ния | |
| членувано | въз-бун-ту-ва-ни-я-та |