възбудѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
възбудѝтелят, възбудѝтеля, мн. възбудѝтели, м. Това, което предизвиква възбуда.
прил. възбудѝтелен, възбудѝтелна, възбудѝтелно, мн. възбудѝтелни.
прил. възбудѝтелен, възбудѝтелна, възбудѝтелно, мн. възбудѝтелни.
Грешни изписвания (7)
- вазбодител
- вазбодитил
- вазбудител
- вазбудитил
- възбодител
- възбодитил
- възбудитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-бу-ди-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | въз-бу-ди-те-ля | |
| пълен член | въз-бу-ди-те-лят | |
| мн.ч. | въз-бу-ди-те-ли | |
| членувано | въз-бу-ди-те-ли-те | |
| бройна форма | въз-бу-ди-те-ли | |
| звателна форма | въз-бу-ди-те-лю | |