възбудимост

Речник на българския език

възбудимост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възбудимос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-бу-ди-мост
членувано въз-бу-ди-мост-та
мн.ч. въз-бу-ди-мос-ти
членувано въз-бу-ди-мос-ти-те
звателна форма