въдичар

Речник на българския език

въдича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

въдича̀рят, въдича̀ря, мн. въдича̀ри, м. Човек, който лови риба с въдица.
прил. въдича̀рски, въдича̀рска, въдича̀рско, мн. въдича̀рски. Въдичарски принадлежности.

Грешни изписвания (3)

  • вадечар
  • вадичар
  • въдечар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-ди-чар
непълен член въ-ди-ча-ря
пълен член въ-ди-ча-рят
мн.ч. въ-ди-ча-ри
членувано въ-ди-ча-ри-те
бройна форма въ-ди-ча-ри
звателна форма въ-ди-ча-рю