въглищар

Речник на българския език

въглища̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

въглища̀рят, въглища̀ря, мн. въглища̀ри, м. Човек, който приготвя и/или продава дървени въглища.
прил. въглища̀рски, въглища̀рска, въглища̀рско, мн. въглища̀рски.

Грешни изписвания (7)

  • ваглештар
  • ваглещар
  • ваглиштар
  • ваглищар
  • въглештар
  • въглещар
  • въглиштар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въг-ли-щар
непълен член въг-ли-ща-ря
пълен член въг-ли-ща-рят
мн.ч. въг-ли-ща-ри
членувано въг-ли-ща-ри-те
бройна форма въг-ли-ща-ри
звателна форма въг-ли-ща-рю